Постинг
27.12.2019 21:57 -
Той владееше моето сърце,ала редно ли беше това между нас ... по-скоро НЕ
Автор: krasivata
Категория: Други
Прочетен: 268 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.12.2019 01:55
Прочетен: 268 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 28.12.2019 01:55
Всичко започна преди няколко години. Заради работата се наложи да се преместя в друг град, напълно непознат. Далеч от семейство, приятели, спокойствие и топлина, не се чувствах комфортно нито в квартирата, нито в работната среда.
Тогава се появи той. Почувствах го близък още като го видях. Той не сваляше очи от мен и изглеждаше като зашеметен. Всеки път като го видех изпадах в еуфория. Той също не успяваше да скрие вълнението си.
И така с всеки изминал ден чувствата ми все повече се засилваха. Бях толкова жива при мисълта за него, летях. Не можех да си намеря място- тесен ми беше света. Промених си прическата, отслабнах доста и започнах да се обличам по женствено.
Той беше постоянно в главата ми денем, и в съня ми през нощта. Не издържах и минута без да знам къде е. Стигнах до там да го следя, за да намеря допирни места и уж случайно да се срещаме. Живеех единствено заради него - за да го видя, да срещна очите му, да се насладя на усмивката му.
Беше вълшебно. В момента, в който се засичахме, и двамата загубвахме представа за реалността, и се отдавахме единствено на чувствата.
Всичко беше прекрасно, докато беше тайно. В един момент цялото общество насочи вниманието си към нас.
Той беше мъж с две десетилетия повече от моите. Изключително привлекателен, поддържан, културен и внимателен. Спечели ме със своята всеотдайност, доброта, искреност и мъжка сила. Бях пленена от неговата харизма.
Ала той беше женен мъж - с жена и две деца. Как допуснах да се превърна в това, което цял живот съм заклеймявала - да ме наричат любовница; да ме сочат като разрушителка на семейства.
Тогава се появи той. Почувствах го близък още като го видях. Той не сваляше очи от мен и изглеждаше като зашеметен. Всеки път като го видех изпадах в еуфория. Той също не успяваше да скрие вълнението си.
И така с всеки изминал ден чувствата ми все повече се засилваха. Бях толкова жива при мисълта за него, летях. Не можех да си намеря място- тесен ми беше света. Промених си прическата, отслабнах доста и започнах да се обличам по женствено.
Той беше постоянно в главата ми денем, и в съня ми през нощта. Не издържах и минута без да знам къде е. Стигнах до там да го следя, за да намеря допирни места и уж случайно да се срещаме. Живеех единствено заради него - за да го видя, да срещна очите му, да се насладя на усмивката му.
Беше вълшебно. В момента, в който се засичахме, и двамата загубвахме представа за реалността, и се отдавахме единствено на чувствата.
Всичко беше прекрасно, докато беше тайно. В един момент цялото общество насочи вниманието си към нас.
Той беше мъж с две десетилетия повече от моите. Изключително привлекателен, поддържан, културен и внимателен. Спечели ме със своята всеотдайност, доброта, искреност и мъжка сила. Бях пленена от неговата харизма.
Ала той беше женен мъж - с жена и две деца. Как допуснах да се превърна в това, което цял живот съм заклеймявала - да ме наричат любовница; да ме сочат като разрушителка на семейства.
Няма коментари