Тя не го харесваше като мъж. Дори се страхуваше от него. Изпитваше необяснимо вълнение, но определено не се чувстваше добре в присъствието му.
 Сърцето си беше дала на друг. Мъж, който я правеше безкрайно щастлива, с който се чувстваше сигурна и спокойна. Приятели бяха от много време, и тя беше решила него да дари с деца и с него да изживее живота си.
 Но уви. Какво се случи. Връщайки се назад осъзнавам, че няма сила, която да спре един влюбен мъж (макар и да не е напълно сигурен в намеренията си ).
 Та, мъжът, който дори не харесвах беше много 
настоятелен, но в същото време и деликатно дистанциран.Не досаждаше с ухажването си, напротив, беше изключително шармантен.
Сякаш винаги знаеше как се чувствам, и усещаше от какво имам нужда. Винаги беше до мен. Караше ме да се чувствам много специална. За него аз бях най- важната. В мен откривал смисъла на живота си.
 Но не го обичах. Държа да го подчертая.
 Никога не говореше за себе си, сякаш криеше някаква тайна.
 След няколко месеца, незнам точно как, но успя. Спечели си макар и много малко парченце от сърцето ми. Винаги много нежен и внимателен с мен. Глезеше ме и никога не ме е лишавал от нищо. Безкрайно много ме обичаше.
 Да, заживяхме заедно. Бяхме много щастливи, но за кратко. Водеше двойнствен живот, и след редица скандали си тръгнах. Винаги е бил против брака, и нищо не ме задържаше там.
Няколко месеца не бях на себе си и незнаех какво да правя. Отидох при родителите си, може би търсейки утеха.
 Тогава го видях- мъжът, с който исках да създам семейство. Той все още ме искаше, въпреки всичко. Оженихме се.
Но не бях щастлива.
Макар и много късно осъзнах, че единственият, който най-много съм обичала, и който до края владееше ума и сърцето ми, беше мъжът, който дори не харесвах.

Тази интересна история показва какви изненади може да поднесе живота и остава само да му благодарим,когато те са щастливи.