Всичко се случи миналата зима. От няколко месеца била безработна, след  шест години работа във фирмата била принудена да напусне. Неприятна история, която не е важна в момента. Не може да се каже, че била в безизходица, но парите започнали да не й стигат. Въпреки, че имала висше образование и професионален опит- било трудно да си намери работа. Ходила на интервюта, но поради изключително нелепи причини не я наемали - или била прекалено квалифицирана, или не била подходяща, защото била още неомъжена на 30+ години ??? Въобще нямам думи, но и това не е най-важното в момента. 
 Интересното е какво се случило след поредното интервю. Тя решила да влезе в един Тото пункт, точно до спирката, за да се сгрее малко / навън било много студено /. И точно в този момент тя го срещнала. Или той срещнал нея. И двамата имат различни версии по въпроса. Той влязъл там също поради ужасния студ. Когато се видяли и двамата почуствали нещо много силно и трудно обяснимо. Тук е моментът да вметна няколко неща. Описвам двама атрактивни свободни млади хора, с особено "интелигентно " излъчване, намиращи се в момента, ами нека да го нарека в " творчески застой ".
 Престоят им в сградата бил не повече от десет минути. И двамата споделят, че според тях сякаш били няколко вълшебни часа. Нищо не се случило, защото точно когато той се престрашил да я заговори, тя излязла навън, тъй като автобусът й пристигнал на спирката. 
 Няколко дни и двамата били като болни - толкова искали да се видят отново и то на всяка цена. Той почувствал, че тази жена била необикновена. Възможно ли било- никоя досега не е успявала да го " зашемети " така и то за толкова кратко време. Никоя до сега не е успявала да го вдъхнови така, както и да го лиши от съня.Никоя. Нищо не било в състояние да го успокои, и да го задържи в апартамента. Търсил я денонощно и макар вероятността да я срещне отново в почти двумилионен град да била меко казано нищожна, той не се отказвал. Ни най-малко. Тя пък си помислила, че Вселената най-накрая се е смилила над нея. Вярно, не я одобрили, но този мъж. С какво беше специален, та тя го видя само за няколко минути. Всекидневно виждаше стотици мъже, но не се чувстваше така. 
 Молитвите им бяха чути. След по-малко от седмица той я видя в хипермаркета- най-красивата жена за него си купуваше лимони. Та той обожаваше лимони. И това ако не било знак от Съдбата. Преследвал я в магазина около 40 минути, докато накрая , малко след касите не я ..... целунал.Да, целунал я !Най-желаната целувка с най-нежните устни през целия му живот.Толкова силно се влюбил в нея, че мисълта, че може да не я види повече го разяждала отвътре. Не можел да го допусне.Та той я обичал. Не го интересувало нищо в онзи момент. 
Просто я хванал за ръка ... и толкова много години държи здраво тази ръка. Е, пуска я, но за не повече от 10 минути. А сега ме извинете за момент, но сутринта купихме лимони от хипермаркета до вкъщи и отивам да направя чай.

Любимо за пиене през зимата!

Страхотна история- изключително вълнуваща,съвършено реалистична и извадена сякаш от живота!

Историята е взаимствана от действителността и съвсем леко литературно овкусена. Поздрави !